Екскурзии в Кения и Танзания |
КЕНИЯ и ТАНЗАНИЯ
КЕНИЯ
Вижте по-голяма карта
Кения
Кения е разположена в екваториална Африка. На север граничи с Етиопия, на запад - с Уганда и Судан на изток – със Сомалия, на юг - с Танзания. На юга-запад се обкръжава от водите на Индийския океан, част от границата преминава по езерото Чад.
В страната има два климатични пояса - субекваториален по брега на Индийския океан и сух субтропичен в централните райони. На територията на Кения има два дъждовни сезона. Краткият сезон продължава от октомври до декември.
През тези месеци дъждът вали не повече от тридесет минути на ден. В дългия период на дъждовния сезон от март до края на май дъждът вали не по-малко от час. Най-много валежи падат в планинските райони, в западната част на страната и на океанското крайбрежие.
Кения е разделена на 7 провинции и столичен окръг. До 1963г. Кения е била колония на Великобритания. В общи демократични избори победител станал Мзи Хомо Кенията, лидер на африканската страна. Скоро Кения придобива статут на република. Сега Кения се смята за една от най-развитите държави в Африка. В голяма степен това допринася за развитието туризма. Въпреки бурното развитие на технологиите в Кения все още много силно е развито земеделието. Навсякъде по света са известни кенийския чай и кафе, ананаса, кашуто, захарната тръстика, както и кокоса. Тези продукти кенийците изнасят в повечето големи страни в света.
Сафари, хълмисти савани, както и тропическите плажове - това прави страната една привлекателно място за отдих. Може би това е единствената държава не само в Африка, но и в света, където на туриста могат да предложат няколко десетки различни форми на отдих и развлечения. Националните паркове на Кения се считат за най-добрите в Африка, а кенийското сафари - най-увлекателното в света. Всички хотели на територията на резерватите са комфортни и уютни къмпинги, както и модерни лоджи, които отговарят на световните изискванията за екотуризъм.
Кения се характеризира с много разнообразна растителност. По бреговете на реките и езерата растат сандалови и мангови дървета. В долините и планинските склонове може да се видят баобаби, дървесни молочаи и акация. В саваните растат редки акации, служещи като място за гнездене на хищни птици и жерави. Всички хълмове в кенийската савана са покрити с буш, предпочитано растение за жирафите. Кения е известна с огромното количество птици и животни - тук са представени почти всички представители на животинския свят на африканския континент.
Кения може да се похвали и с шарена смес от култури и народи. На територията на Кения живеят над 29 милиона жители, които са представители на четиридесет етнически групи. Най-голямата част от населението на страната представляват масаи, банту, кушити, камба и нилоти. В Кения живее незначително количество европейци, араби и азиатци.
Найроби
Столица на Кения е Найроби, която заедно с предградията образува столичен окръг Найроби. Найроби е разположен в южната част на Кения. Градът се намира на плато с височина 1700 м над морското равнище. Формирането на природните условия в Найроби е станало под влиянието на екваториално мусонния климат. Средната температура на въздуха през март, е +18,7°С, а през юли - около +15° C. Населението в Найроби е над 2,3 милиона души. Коренните африканци съставляват по-голямата част от жителите на Найроби (над 95%). В града живеят и хора от азиатски страни, главно от Пакистан и Индия, а също и европейци. Държавните езици са суахили и английски. Найроби е основан през 1899г. по време на строителството на ж.п. линия, свързваща градове Момбаса и Кисуму. В същата година Найроби става известен като административен център на британската колония в Кения. Полагането на железния път чрез Найроби допринесъл за притока на мисионери, чиновници и фермери, мигриращи от европейските страни. През периода 1920-1940-те години на територията на града се разполагала военна база на Великобритания, армейските части на която са използвани с цел потискане на народните въстания в източно африканските народи. Дълго време Найроби е бил център на национално-освободителното движение на кенийския народ срещу тиранията на английските окупатори. През декември 1963 г. е провъзгласена независимостта на Кения и Найроби става столица на Кения.
Строителство на сгради от европейски тип в Найроби започва през 20 –те години на 20 век. Най-забележителни сгради са сградата на парламента, Националния театър, болницата Агахана, Националния университет. Всички те са били построени през 1950-1970-те години. В столицата има и голям Културен център, отворен през 1960г., и Мемориалната библиотека Макмилана. В Националния музей в Найроби, който е открит през 1952г., е представена голяма орнитологическа колекция, съдържаща подробна информация за хиляди видове птици, които живеят в Кения и редица други африкански страни. В музея има и зали, където са изложени глави на диви животни - обект на африканския лов, образци на дребни бозайници и риби. Особен интерес за посетителите представлява грамадното копие на Ахмед - най-известния кенийски слон.
На територията на музея се намира галерията за съвременно изкуство в Източна Африка. Тук се съхраняват занаятчийски изделия, които поразяват с красотата и самобитността си. В залата на палеонтологичните находки могат да се видят копия на древни скални рисунки, открити в Танзания, скици, които показват бита на праисторическите хора. В Найроби има и ж.п. музей, експозицията в който разказва за развитието на транспорта в Кения. Сред научните институции интерес представляват: - Национален център за праисторически и палеонтологични изследвания. В града е добре развита образователна система. В Националния военен университет, открит през 1956г., има голям брой училища, които обучават специалисти за различни области на науката и националната икономика. В столицата има редица средни специални учебни заведения, най-популярното от които е Политехническия колеж. В помещението на народния театър своите изпълнения провеждат множество любителски колективи. През 1948г. тук е открит Английски театър, а през 1968г. се основава театрално Училище, възпитаници на които са трупата на народния театър. От 1944г. в Найроби работи Източно- африканска консерватория.
Живописните източно-африкански пейзажи, разнообразието от флора и фауна в Кения привличат в Найроби множество туристи от чужбина, въпреки сложната вътрешно обстановка. Централен обект, заслужаващ вниманието на туристите е „Националния парк Найроби” намиращ се в околностите на столицата.
Посещението на това приятно кътче на природата дава изчерпателна представа за животинския и растителния свят в Източна Африка. Тук туристи-ловци имат възможност да отидат на сафари. Интерес за посетителите представлява и разходката в Парка на змиите, парка Острих и разглеждането на колекцията на Националния архив. Найроби предлага на гостите на града съвременни хотели, сред които и престижните хотели «Найроби-Хилтън» и «Ню Стенли». Най-доброто време за пътуване в Найроби е януари-февруари, когато трае сухия сезон.
Момбаса
Момбаса е вторият по големина град в Кения. Градът е важен регионален транспортен център с голямо пристанище и летище. Градът е и туристически център, както и административен център на едноименната провинция
Основаването на Момбаса е свързано с двама владетели Мвана Мкиси и Шене Мвита. Според устните предания Шене Мвита измества от властта Мвана Мкиси и създава свое селище на остров Момбаса. В народната памет Шене Мвита е мюсюлманин с широки познания и се свързва директно със съвременните идеали на суахили културата, с която хората идентифицират Момбаса.
През 1331 г. градът е посетен от известния марокански учен и пътешественик Ибн Батута, който въпреки че остава само един ден, споменава Момбаса в съчиненията си. Пътешественикът отбелязва за хората от Момбаса, че са народ религиозен, праведен, заслужаващ доверие, джамиите им, въпреки че са направени от дърво, са изкусно построени.
Голяма част от най-ранната информация за Момбаса идва от португалски хроникьори от 16 век. Васко да Гама е първият европеец, посетил града. През 1498г. той е посрещнат хладно от местните жители. Две години по-късно градът е плячкосан от португалците. През 1528 година те нападат отново. През 1593г. е построен Форт Исус поради опитите на португалците да колонизират тези земи. През 1638г. градът формално е част от португалските колонии.
ТАНЗАНИЯ
Танзания е страна в Източна Африка. На север граничи с Кения и Уганда, на юг - с Мозамбик, Малави и Замбия, на запад с Демократична Република Конго, Бурунди и Руанда. На изток бреговете и се мият от Индийския океан. На Танзания принадлежат островите Занзибар и Пемба. Административно страната е разделена на 25 области. В Танзания живеят 50% - християни, 30% - мюсюлмани, а станалите са от различни религии. Етническия състав се състои от 99% - африканци (общо над 120 групи), 0,2% - европейци.
Климатът на Танзания се променя в зависимост от надморската височина и отдалечеността от брега. Така, по океанското крайбрежие климатът е тропически, като средна годишна температура е около + 27 °C. В дълбочина на континента е по-топло и сухо. На островите климатът е предимно тропически, но топлината се намалява, благодарение на океански ветрове. Дъждовният Сезон продължава от декември до май. Най-голямото количество валежи пада на западния бряг.
По склоновете на планините има влажни вечнозелени гори. В горите на Танзания в големи количества се среща червеното дърво и камфоров лавър. Представители на животинския свят в Танзания са антилопата , зебрата, слон, хипопотама, носорога, жирафа, лъва, леопарда, гепарда, маймуните. Националния парк Серенгети е единственият в света, където има естествена сезонна миграция на диви животни.
Дар ес Салаам
Дар ес Салаам е най-големият търговско-промишлен и културен център на Танзания. Освен пристанищен град в Дар ес Салаам има много промишлени предприятия за преработка селскостопанска продукция , за преработка на месо и замразяване на риба и производство на консерви. Има пивоварни, фабрика за производство на тютюн и др. Има петролна рафинерия, завод за производство на цимент, химически заводи и предприятие за монтаж на леки и товарни автомобили. тук е съсредоточено повече от 65% от промишлеността на страната. Градът е най-значимият транспортен център в републиката. Освен пристанището има няколко автомагистрали и добре развита железопътна мрежа.
Тук се намира резиденцията на президента на Обединена Република Танзания. Има университет, много добре подредени етнографско-исторически колекции в националният музей и много добре уредена ботаническа градина с ценни дървесни видове. Забележителностите, който туристите посещават в Дар ес Салаам са: Националния музей (1937), в Занзибар - държавен музей на Занзибар, в Танга етнографския музей-село, живописните пещери Амбони и руините на иранската крепост от XVI век. В Килиманджаро туристите се привличат преди всичко от резервати и сафари. Традиционните сувенири, който туристите тук купуват са продукти от черно дърво, малахит, талк и перли.
 |
КЕНИЯ
|
Вижте по-голяма карта
|
|
|
Кения
Кения е разположена в екваториална Африка. На север граничи с Етиопия, на запад - с Уганда и Судан на изток – със Сомалия, на юг - с Танзания. На юга-запад се обкръжава от водите на Индийския океан, част от границата преминава по езерото Чад.
В страната има два климатични пояса - субекваториален по брега на Индийския океан и сух субтропичен в централните райони. На територията на Кения има два дъждовни сезона. Краткият сезон продължава от октомври до декември.
През тези месеци дъждът вали не повече от тридесет минути на ден. В дългия период на дъждовния сезон от март до края на май дъждът вали не по-малко от час. Най-много валежи падат в планинските райони, в западната част на страната и на океанското крайбрежие.
Кения е разделена на 7 провинции и столичен окръг. До 1963г. Кения е била колония на Великобритания. В общи демократични избори победител станал Мзи Хомо Кенията, лидер на африканската страна. Скоро Кения придобива статут на република. Сега Кения се смята за една от най-развитите държави в Африка. В голяма степен това допринася за развитието туризма. Въпреки бурното развитие на технологиите в Кения все още много силно е развито земеделието. Навсякъде по света са известни кенийския чай и кафе, ананаса, кашуто, захарната тръстика, както и кокоса. Тези продукти кенийците изнасят в повечето големи страни в света.
Сафари, хълмисти савани, както и тропическите плажове - това прави страната една привлекателно място за отдих. Може би това е единствената държава не само в Африка, но и в света, където на туриста могат да предложат няколко десетки различни форми на отдих и развлечения. Националните паркове на Кения се считат за най-добрите в Африка, а кенийското сафари - най-увлекателното в света. Всички хотели на територията на резерватите са комфортни и уютни къмпинги, както и модерни лоджи, които отговарят на световните изискванията за екотуризъм.
Кения се характеризира с много разнообразна растителност. По бреговете на реките и езерата растат сандалови и мангови дървета. В долините и планинските склонове може да се видят баобаби, дървесни молочаи и акация. В саваните растат редки акации, служещи като място за гнездене на хищни птици и жерави. Всички хълмове в кенийската савана са покрити с буш, предпочитано растение за жирафите. Кения е известна с огромното количество птици и животни - тук са представени почти всички представители на животинския свят на африканския континент.
Кения може да се похвали и с шарена смес от култури и народи. На територията на Кения живеят над 29 милиона жители, които са представители на четиридесет етнически групи. Най-голямата част от населението на страната представляват масаи, банту, кушити, камба и нилоти. В Кения живее незначително количество европейци, араби и азиатци.
Найроби
Столица на Кения е Найроби, която заедно с предградията образува столичен окръг Найроби. Найроби е разположен в южната част на Кения. Градът се намира на плато с височина 1700 м над морското равнище. Формирането на природните условия в Найроби е станало под влиянието на екваториално мусонния климат. Средната температура на въздуха през март, е +18,7°С, а през юли - около +15° C. Населението в Найроби е над 2,3 милиона души. Коренните африканци съставляват по-голямата част от жителите на Найроби (над 95%). В града живеят и хора от азиатски страни, главно от Пакистан и Индия, а също и европейци. Държавните езици са суахили и английски. Найроби е основан през 1899г. по време на строителството на ж.п. линия, свързваща градове Момбаса и Кисуму. В същата година Найроби става известен като административен център на британската колония в Кения. Полагането на железния път чрез Найроби допринесъл за притока на мисионери, чиновници и фермери, мигриращи от европейските страни. През периода 1920-1940-те години на територията на града се разполагала военна база на Великобритания, армейските части на която са използвани с цел потискане на народните въстания в източно африканските народи. Дълго време Найроби е бил център на национално-освободителното движение на кенийския народ срещу тиранията на английските окупатори. През декември 1963 г. е провъзгласена независимостта на Кения и Найроби става столица на Кения.
Строителство на сгради от европейски тип в Найроби започва през 20 –те години на 20 век. Най-забележителни сгради са сградата на парламента, Националния театър, болницата Агахана, Националния университет. Всички те са били построени през 1950-1970-те години. В столицата има и голям Културен център, отворен през 1960г., и Мемориалната библиотека Макмилана. В Националния музей в Найроби, който е открит през 1952г., е представена голяма орнитологическа колекция, съдържаща подробна информация за хиляди видове птици, които живеят в Кения и редица други африкански страни. В музея има и зали, където са изложени глави на диви животни - обект на африканския лов, образци на дребни бозайници и риби. Особен интерес за посетителите представлява грамадното копие на Ахмед - най-известния кенийски слон.
На територията на музея се намира галерията за съвременно изкуство в Източна Африка. Тук се съхраняват занаятчийски изделия, които поразяват с красотата и самобитността си. В залата на палеонтологичните находки могат да се видят копия на древни скални рисунки, открити в Танзания, скици, които показват бита на праисторическите хора. В Найроби има и ж.п. музей, експозицията в който разказва за развитието на транспорта в Кения. Сред научните институции интерес представляват: - Национален център за праисторически и палеонтологични изследвания. В града е добре развита образователна система. В Националния военен университет, открит през 1956г., има голям брой училища, които обучават специалисти за различни области на науката и националната икономика. В столицата има редица средни специални учебни заведения, най-популярното от които е Политехническия колеж. В помещението на народния театър своите изпълнения провеждат множество любителски колективи. През 1948г. тук е открит Английски театър, а през 1968г. се основава театрално Училище, възпитаници на които са трупата на народния театър. От 1944г. в Найроби работи Източно- африканска консерватория.
Живописните източно-африкански пейзажи, разнообразието от флора и фауна в Кения привличат в Найроби множество туристи от чужбина, въпреки сложната вътрешно обстановка. Централен обект, заслужаващ вниманието на туристите е „Националния парк Найроби” намиращ се в околностите на столицата.
Посещението на това приятно кътче на природата дава изчерпателна представа за животинския и растителния свят в Източна Африка. Тук туристи-ловци имат възможност да отидат на сафари. Интерес за посетителите представлява и разходката в Парка на змиите, парка Острих и разглеждането на колекцията на Националния архив. Найроби предлага на гостите на града съвременни хотели, сред които и престижните хотели «Найроби-Хилтън» и «Ню Стенли». Най-доброто време за пътуване в Найроби е януари-февруари, когато трае сухия сезон.
Момбаса
Момбаса е вторият по големина град в Кения. Градът е важен регионален транспортен център с голямо пристанище и летище. Градът е и туристически център, както и административен център на едноименната провинция
Основаването на Момбаса е свързано с двама владетели Мвана Мкиси и Шене Мвита. Според устните предания Шене Мвита измества от властта Мвана Мкиси и създава свое селище на остров Момбаса. В народната памет Шене Мвита е мюсюлманин с широки познания и се свързва директно със съвременните идеали на суахили културата, с която хората идентифицират Момбаса.
През 1331 г. градът е посетен от известния марокански учен и пътешественик Ибн Батута, който въпреки че остава само един ден, споменава Момбаса в съчиненията си. Пътешественикът отбелязва за хората от Момбаса, че са народ религиозен, праведен, заслужаващ доверие, джамиите им, въпреки че са направени от дърво, са изкусно построени.
Голяма част от най-ранната информация за Момбаса идва от португалски хроникьори от 16 век. Васко да Гама е първият европеец, посетил града. През 1498г. той е посрещнат хладно от местните жители. Две години по-късно градът е плячкосан от португалците. През 1528 година те нападат отново. През 1593г. е построен Форт Исус поради опитите на португалците да колонизират тези земи. През 1638г. градът формално е част от португалските колонии.
ТАНЗАНИЯ
|
|
Танзания е страна в Източна Африка. На север граничи с Кения и Уганда, на юг - с Мозамбик, Малави и Замбия, на запад с Демократична Република Конго, Бурунди и Руанда. На изток бреговете и се мият от Индийския океан. На Танзания принадлежат островите Занзибар и Пемба. Административно страната е разделена на 25 области. В Танзания живеят 50% - християни, 30% - мюсюлмани, а станалите са от различни религии. Етническия състав се състои от 99% - африканци (общо над 120 групи), 0,2% - европейци.
Климатът на Танзания се променя в зависимост от надморската височина и отдалечеността от брега. Така, по океанското крайбрежие климатът е тропически, като средна годишна температура е около + 27 °C. В дълбочина на континента е по-топло и сухо. На островите климатът е предимно тропически, но топлината се намалява, благодарение на океански ветрове. Дъждовният Сезон продължава от декември до май. Най-голямото количество валежи пада на западния бряг.
По склоновете на планините има влажни вечнозелени гори. В горите на Танзания в големи количества се среща червеното дърво и камфоров лавър. Представители на животинския свят в Танзания са антилопата , зебрата, слон, хипопотама, носорога, жирафа, лъва, леопарда, гепарда, маймуните. Националния парк Серенгети е единственият в света, където има естествена сезонна миграция на диви животни.
Дар ес Салаам
Дар ес Салаам е най-големият търговско-промишлен и културен център на Танзания. Освен пристанищен град в Дар ес Салаам има много промишлени предприятия за преработка селскостопанска продукция , за преработка на месо и замразяване на риба и производство на консерви. Има пивоварни, фабрика за производство на тютюн и др. Има петролна рафинерия, завод за производство на цимент, химически заводи и предприятие за монтаж на леки и товарни автомобили. тук е съсредоточено повече от 65% от промишлеността на страната. Градът е най-значимият транспортен център в републиката. Освен пристанището има няколко автомагистрали и добре развита железопътна мрежа.
Тук се намира резиденцията на президента на Обединена Република Танзания. Има университет, много добре подредени етнографско-исторически колекции в националният музей и много добре уредена ботаническа градина с ценни дървесни видове. Забележителностите, който туристите посещават в Дар ес Салаам са: Националния музей (1937), в Занзибар - държавен музей на Занзибар, в Танга етнографския музей-село, живописните пещери Амбони и руините на иранската крепост от XVI век. В Килиманджаро туристите се привличат преди всичко от резервати и сафари. Традиционните сувенири, който туристите тук купуват са продукти от черно дърво, малахит, талк и перли.
